Вход

Забравих си паролата!

Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Екип
Администратор: Стая номер 789 EMcDm
Май 2019
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Affiliates
free forum

Top posters
Dàniel Moro (248)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Magic Mike (86)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Natallia (82)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Jim West (81)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Виктор Кревйър (71)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Adriana Ambosa (37)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Зоя. (23)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Allison<3 (16)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Rouz McQueen. (9)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 
Elliеnor James di Toledo. (6)
Стая номер 789 Vote_rcapСтая номер 789 Voting_barСтая номер 789 Vote_rcap 

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 10, на Сря Авг 22, 2012 9:24 am

Стая номер 789

Go down

Стая номер 789 Empty Стая номер 789

Писане by Allison<3 on Сря Авг 22, 2012 8:12 am

Всичко вървеше по плана й. Въпреки, че али се беше събудила още в четири сутринта, пробудена от поредния кошмар, за това число, което не можеше да си обясни най – малкото какво значеше то. Да както знаете или може би не знаете нашата Алисън Ханингтон, не знаеше нищо за себе си, е като не броим последните три години, но повярвайте ми сигурно ѝ е адски тежко, че не знаеше абсолютно нищо за живота си през последните 22 години. Както винаги стана с пълна радост от леглото си, в очакване на новия ден, който със сигурност нямаше да е поредния скучен ден, да последните три годинки нашата малка героиня, колкото и слабичката и беззащитна да Ви изглежда, не беше таква... Всеки ден бе изпълнен с „ново приключение“ ако даже можехме да го наречем такова. „До сега не съм се проваляла никога и нямам намерение да се проваля“ – мислеше си тъмнокоската излизайки от банята сушейки си косата с една хавлия, седна пред лаптопа си включвайки го, очаквайки поредната си мисия.И както винаги още не бе заредил напълно, а тя беше там, светейки с една червена светлинка. Отвори файла беше младо момче, защо ли му беше на Белоскович да го убива? Нямаше на идея, но и не я интересуваше, Алисън си вършеше работата, или по – скоро това в което беше добра, без да задава въпроси, а й нямаше право на тях.Джейс, 20 годишено богаташче, беше отседнало в луксозния хотел в центъра.. Нямаше да е никак трудно, да изпълни заръките си, а те не бяха кои знае колко, просто се искаше от нея това момче, да бъде заличено от лицето на земята.. Тъмнокоската се подсмихна лекичко, за тваряйки лаптопа си и влизайки в стаята си. Отваряйки гардероба си, и напипвайки с ръка червеното копченце, което беше от дясната ѝ старана. Гардероба на момичето се отвори и се превърна в чиста оръжейна. Колко ли мъже си мечтаеха това да им се случи. Влезна на вътре взимайки сак, а от там прибра всичко, което ѝ бе нужно, колко ли трудно щеше да бъде да убиеш хлапе едва ли не. А и Алисън знаеше, колко неустоима можеше да бъде и колко лесно щеше да стане всичко, за това взе сакчето и излезна а вратат се затвори зад нея разкривайки обикновенния гардероб. Взе черните дънки, и коженото яке, непропускайки след като вече се бе облека, да обуе кожените черни сандали и да извади косата си изпод якето, поглеждайки се, бе доволна даже с малко пак бе неустоима, а колко по лесно щеше да ѝ е да си послужи с красота. Взе сака от земята, излезна от апартамента и слезна в гаражда качвайки се в колата. Да момичето бе забравило за нещо, което свърши едва когато се качи в колата, извади от сака си малко ножче, което прикрепи за крака си надигайки дънките си. И чак тогава установи, че е готова. Алисън завъртя ключа и тръгна към заветната цел... Щеше да приключи сравнително бързо помисли си тя, когато спря пред хотела, и излезна от колата слагайки очилата си.. Влезна през огормната въртяща се врата и без да отдава чест на които и да било се качи в асансьора, за какво и трябваше информация, като тя вече я имаше.. Излезна плавно оглеждайки се в коридора и се запъти към края му, достигайки стая 789 където бе младежа. Почука най – спокойно на вратат, чакайки момчето да отвори вратата , а когато го стори я иглежа с интерес оглеждайки я, да младежта днешно време не бяха никак прикрити. Но Алисън много бързо щеше да сложи край на мъките му...

_________________
Стая номер 789 Tumblr_mdaom5Ng861rg4kr9o1_500
I’d Come For You
I’d fight for you
I’d lie, it’s true
Give my life for you
You know I’d always come for you

Стая номер 789 Tumblr_m3pox9e59v1qhz3hpo1_500
Allison<3
Allison<3
Наемен убиец
Наемен убиец

Брой мнения : 16
Join date : 22.08.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стая номер 789 Empty Re: Стая номер 789

Писане by Виктор Кревйър on Сря Авг 22, 2012 2:47 pm

-НА ПОДА!- излая някой в началото на коридора и този някой не беше сам.
Със себе си водеше поне още петима. Бяха маскирани и екипирани доста скъпо и луксозно за елементарни терористи. Имаше нещо повече у тях. Имаше нещо повече в последния- седми, който преспокойно се появи през асансьора. Походката му- бавна, твърда и непреклонна. Ръката му, стискаща нещо по- голямо от пистолет, нещо много по- опасно. Съдържащо достатъчно патрони в себе си, за да разстреля всички гости на хотела, но само това ли беше неговия коз? Не, естествено. Беше по- подготвен, но нали му плащаха за това. Нямаше да се издъни точно сега. Смяташе да се справи брилянтно с това, което двама преди него не бяха успели.
Виктор Кревйър срещна погледа на жената, която единствена не бе залегнала. Познаваше я от някъде, но от къде? Имаше ли значение? Никакво. Миг преди да е посегнала към каквото и да е оръжие той стреля и уцели рамото й. Безмилостно. Синичкото му оченце ни мигна дори за миг и я простреля.
-НА ЗЕМЯТА ТИ СЕ КАЗА!- лек български акцент прозираше в думите му, но нищо повече.- Ти, донеси ми лаптопа си!- изкомандва той моментално уплашения Джеймс.

_________________
Стая номер 789 Tumblr_m4z5fwuRcs1rx290io1_250 Стая номер 789 Tumblr_m4z5fwuRcs1rx290io2_250

if we don't end war,
war will end us..
Yes, I will see you through the smoke and flames on the front lines of war.
Through the fire and the flames; a sea of dead, drives men insane.
We march the fight into the cold.
Виктор Кревйър
Виктор Кревйър
Админ
Админ

Брой мнения : 71
Join date : 20.08.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стая номер 789 Empty Re: Стая номер 789

Писане by Allison<3 on Сря Авг 22, 2012 3:22 pm

Али не помръдна при влизането на коршума в рамото ѝ, толкова белези се намираха по тялото ѝ, които тя сама си бе направила, само и само да се научи да търпи на болка. Единственото което бе препнало в нея окото й, което тя не отчете, погледна към мъжа не доволно, но как можеше да бъде доволна, като й се стуваше, че започваше да се проваля за пръв път в живота си. Поклати глава несъгласна.
-Да ти приличам, на някой които взима заповеди от когото и да било ? – попита го тя скъсявайки разстоянието между тях, този мъж я дразнеше, но за минутата която бе застрала пред него усети дулото на оръжието му опрано в тялото си. Не й пречеше нямаше да усети нищо нали? А ако бе писано да получи по тежки поръжения и това щеше да се случи.
-Нищо няма да му носиш – възпротиви се Алисън, не откланяйки глава от познатата физиономия на мъжа, който я бе издразнил току що. – Ако някой ще получава нещо това ще съм аз – намигна му тя , и за секинда се бе навела и извадила малокото ножче, което бе прибрала под дънките си, в момента в който се наведе усети лека болка в рамото си, но това не ѝ попречи, да аси го върне на мъжа и заби ножа в бедрото му..
-А сега ти можеш да свалиш това нещо, което май наричаш оръжие? – погледна го въпросително, като обърна погледа си за секунди към Джейс. – А ти сега вече можеш да донесеш лаптопа си...- да тъмнокоската определено бе безчувствена, а още по малко и личност която се подчиняваше, на нечий нареждания.. Не я бе страх от никой и от нищо , а още по малко от синеокия мъж стоящ пред нея..

_________________
Стая номер 789 Tumblr_mdaom5Ng861rg4kr9o1_500
I’d Come For You
I’d fight for you
I’d lie, it’s true
Give my life for you
You know I’d always come for you

Стая номер 789 Tumblr_m3pox9e59v1qhz3hpo1_500
Allison<3
Allison<3
Наемен убиец
Наемен убиец

Брой мнения : 16
Join date : 22.08.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стая номер 789 Empty Re: Стая номер 789

Писане by Виктор Кревйър on Сря Авг 22, 2012 8:32 pm

Виктор се сви от две от болката, която изпита в тялото си, когато ножа се заби, а да не говорим, че тази при изваждането беше още по- голяма. Браво на тази мадама. Само тя му трябваше. И тогава си спомни от къде я познава! Веднъж, максимум дваж пъти я бе засичал в кабинета на Белоскович, когато го наемаше. Явно тя беше другата му редовна играчка, която извършвала работата си хубаво. ХА! Не можеше да не й го признае, но в същото време- трябваше да се чувства превъзхождащ, нали? Зад гърба си той имаше още шестима наемници, които бяха готови да му спасят жалкия живот и да го оставят да съществува още дълго време по начина, по който съществуваше в момента.
Използва момент, в който говореше. Момент на разсейване, за да подкоси краката й със своя здрав и да настъпи леко гръдния й кош, притискайки я към пода за достатъчно време, че да влезе в апартамента и да се окаже с лице срещу нея, а в същото време да можеше да контролира и Джеймс. Куцукаше и определено усещаше болката в крака си, но можеше да я преживее. Едва ли щеше да остане достатъчно дълго, за да му изтече кръвта, а да не говорим, че Алисън беше в съвсем същото положение.
-МЪРДАЙ, ЧЕРВЕЙ ТАКЪВ!- заповяда му Виктор.- ДАЙ МИ ТОВА! Хайде, нали няма да го дадеш на човек на правителството!- малко поизгъла на свой ред.- Тя ще предаде цялата информация на ЦРУ и ще убият и теб и семейството ти. Дай ми го! Аз ще го унищожа, обещавам.
Вдъхваше голяма доза доверие. Сякаш му бе вродено да успокоява хората и да ги кара да се чувстват защитени, но онова колебание, макар и намаляло, все още седеше на лицето на уплашения плъх Джеймс. Виктор прибра протегната си ръка и го застреля право в главата, карайки тялото му да се свлича на пода, заедно с важния лаптоп. Кревйър се хвърли към своята цел съвсем безкомпромисно и с желанието на ловец, да я получи.

_________________
Стая номер 789 Tumblr_m4z5fwuRcs1rx290io1_250 Стая номер 789 Tumblr_m4z5fwuRcs1rx290io2_250

if we don't end war,
war will end us..
Yes, I will see you through the smoke and flames on the front lines of war.
Through the fire and the flames; a sea of dead, drives men insane.
We march the fight into the cold.
Виктор Кревйър
Виктор Кревйър
Админ
Админ

Брой мнения : 71
Join date : 20.08.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стая номер 789 Empty Re: Стая номер 789

Писане by Allison<3 on Сря Авг 22, 2012 11:17 pm

Алисън се възползва от момента в който Виктор се спусна да вземе лаптопа от вече бавно изтиващото тяло на Джеймс, точно в този момент тя бе застанала над него, като върха на токчето й се заби силно и директно в корема на мъжа, като накара тялото му да застане по гръб с лице към нея, тъмнокоската се усмихна недоволно, като на свой ред притисна силно спиращо дъха гърдите на синеокия, и премахна якето си, за да погледа за секунда какво се бе случило с рамото й, да както и очакваше, определено бе съсипал якето ѝ...
-Заради теб ще трябва да си купувам ново яке.. – отбеляза съвсем безизразно тя, като изтръгна лаптопа от ръцете му – А това ми трябва, Виктор – да в крайна сметка се оказваше, че Белоскович бе пратил и двамата на едно и също място по едно и също време, какво искаше забвление ли? Е щеше да го получи. Алис заби поредното токче в ребрата на мъжа, като се засмя пресмехулно
-За какво са ти толкова наемници, не можеш да си свършиш работата сам ли? – отбеляза тя, като изтръгна картата с памет от лаптопа, само тя бе нужна от цялата тази метална глупост, момичето се наведе надолу приближавайки лице до неговото и отново се усмихна, но през цялото време стискаше зъби удари го с металния предмет, който до сега държеше, а след това реши, че може просто леко да му причини още малко болка, момичето бе преместило стъпалото си и на негово място бе застанало коляното ѝ, притискайки силно слънчевия сплит на светлокосия мъж, ръката й намери раната на бедрото му, като промуши показалеца си вътре в нея, завъртайки се, причинявайки му болка. Но в същото време тя самата почваше да изпитва болка в рамото си, докато мърдаше ръката си, да явно отново щеше да поработи върху самоконтрола на болката си, извади пръста от раната му, като го облиза най - безочливо, харесваше й когато някой старадаше..Изправи се рязско от него, като освободи гръдния му кош от коляното си, и го остави да си поеме въздух.
-Виктор – обърна се тя някак мило към него, като да не повярвате – Не се меси повече, следващия път някой от двама ни няма да си тръгне, а защо не и никой? – засмя се леко. – А и благодаря, че го уби, на мен ми трябваше само картата памет...- май нашата ледана кралица, за втори път тази вечер допускаше грешката на разсеяноста и обръщаше гръб на опасност, тя бе сигурна, че той нямаше да се откаже толкова лесно

_________________
Стая номер 789 Tumblr_mdaom5Ng861rg4kr9o1_500
I’d Come For You
I’d fight for you
I’d lie, it’s true
Give my life for you
You know I’d always come for you

Стая номер 789 Tumblr_m3pox9e59v1qhz3hpo1_500
Allison<3
Allison<3
Наемен убиец
Наемен убиец

Брой мнения : 16
Join date : 22.08.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стая номер 789 Empty Re: Стая номер 789

Писане by Виктор Кревйър on Чет Авг 23, 2012 8:52 am

Виктор Кревйър, обаче, не беше толкова глупав. Голямата му ръка улови крака й и я събори върху себе си съвсем невъзмутимо. Преобърна я под тежкото си тяло и я притисна към пода с тежестта си, улавяйки ръцете й, а бедрата му се стиснаха около нейните така, че да не може да движи особено много краката си, което беше добре. Трябваше да е готов за евентуален, непредвиден и със сигурност подъл удар от нейна страна.
-Вика му се прикриване на същинското престъпление.- изръмжа срещу лицето й, докато силните му, настоятелни пръсти измъкваха флашката от дланта й. Трябваше да я вземе преди нея и да се поизфука пред Белоскович, че е надхитрил едно от най- добрите му притежания. - Някои работим по- прикрито от други, Алисън!- изръмжа и слави маската от лицето си. Но в следващия момент нещо привличе вниманието му. Нещо подразни периферното му зрение и Виктор се извърна към разкрития прозорец. Случи се толкова бързо, че едва разбраха какво бе станало.
Виктор улови Алисън през кръста и я дръпна към себе си, но малкия куршум просвистя толкова близко по ръката му, че го одраска и отнесе флашката, разбивайки я на малки не сглобяеми парчета. Бе притиснал Али възможно най- близо до себе си, сякаш точно така я предпази от въпросния куршум. Вероятно никак предназначен за него или нея, а именно за флашката.

_________________
Стая номер 789 Tumblr_m4z5fwuRcs1rx290io1_250 Стая номер 789 Tumblr_m4z5fwuRcs1rx290io2_250

if we don't end war,
war will end us..
Yes, I will see you through the smoke and flames on the front lines of war.
Through the fire and the flames; a sea of dead, drives men insane.
We march the fight into the cold.
Виктор Кревйър
Виктор Кревйър
Админ
Админ

Брой мнения : 71
Join date : 20.08.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стая номер 789 Empty Re: Стая номер 789

Писане by Allison<3 on Чет Авг 23, 2012 9:27 am

Всичко стана толкова бързо, че в момента Алисън едва ли можеше да осъзнае колко близо се намираше до човека, който бе провалил едва ли не всичко, да може да бе спасил живота й на двама им, но нашата Алисън не можеше да излива благодарности ..А едва ли тъмнокоската някога бе разбирала значението на думата благодаря. Погледна мъжа чието лице бе на сантиметри от неговото
-Е сега май никой няма да се хвали ... – присви устнни нацупено, но осети силна болка в рамото си, явно куршума се бе заседял прекалено много в ставата й. През лицето на момичето премина за част от минутата болката която бе изпитала, но за същата тази част от секундата се бе показал и ядът й, и сериозноста бе заместила болката. Зеленоокото момчие стина здраво зъби , като едва ли не просъска през тях в лицето на Виктор
-Ако не беше ти всичко щеше да мине идеално! – не можа да с стърпи да не се заяде с него, и понеже не можеше много много да движи ръката си защото я болеше , замахна с другата като юмрука ѝ се стовари болезнено на лицето му. Но главата му не помръдна, а момичето усети лека болка в кокалчетата си. Да добре, определено другия път трябва да удря по силно или просто да бе оплътнила удъра си с нещо.
- А и мисля, че е време да ме пуснеш, защото не ми се седи в управлението. – намекна Алисън, не че до някаква степен не й бе харесало, малко или много как силните му ръце бяха около кръста й, но едва ли можеше да му го покаже, а й някак не ѝ се искаше в момента

_________________
Стая номер 789 Tumblr_mdaom5Ng861rg4kr9o1_500
I’d Come For You
I’d fight for you
I’d lie, it’s true
Give my life for you
You know I’d always come for you

Стая номер 789 Tumblr_m3pox9e59v1qhz3hpo1_500
Allison<3
Allison<3
Наемен убиец
Наемен убиец

Брой мнения : 16
Join date : 22.08.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стая номер 789 Empty Re: Стая номер 789

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите