Пред полицейския участък

Е, не й беше първото влизане в ареста, нито пък щеше да бъде последното. Както казах, потенциала й, който може би беше прекалено голям, в комплект с повече въображение, й беше изиграл жестока шега, пращайки я право зад решетките за невинните и мимолетни двадесет и четири часа, от които изкара единствено двадесет. Последните четири от тях прекара като много послушно котенце в скута на инспектора, докато го умоляваше да я освободи без да се опитва да повдигне обвинение на несъществуващ човек. Разбира се, спести му частта с фактите, че тя не съществуваше. Но не пропусна да бъде много неприлична.
Това беше и причината сега да стои пред полицейското управление и да бърше нежните си ръчички с мокра кърпичка, отвратена от самата себе си. Обикновено беше трудно да я накараш да изглежда като жена на нейната възраст- рокля, грим, високи обувки. По- вероятно беше да бъде видяна с работен гащеризон и омазана до лактите с моторно масло. Както и завряна до кръста под някой пикап. Огледа се за Майк. Трябваше да я вземе от тук, поне се надяваше да е достатъчно благосклонен и да не изостави лявата ръчичка на произвола на съдбата.

-Оо, не ме гледай лошо!- смръщи се Зоя, докато хвърляше кърпичката в кошчето преди да влезе в колата и то по какъв начин.
Първото, което влезе в колата беше лявото й дълго краче, последвано от добре оформеното дупе, торса и другото краче. И всичко това облечено в тесни, стари джински и мъжка тениска, вероятно принадлежаща на Майк и то не, защото спеше с него (ТЯ НЕ ГО ПРАВЕШЕ), а защото просто харесваше дрехите му. Обърна лицето си към неговото, а Майк не изглеждаше никак доволен от нещо, а от друга страна предполагаше, че е облекчен, че тя най- накрая излезе.
-Никак не се постара този път да ме измъкнеш, Майки..- пръстите й се стрелнаха към бузките му и ги ощипаха не много лекичко, помачкаха ги хубавичко и след това ги плеснаха.-Казвам ти, не бях аз виновна, че онзи апартамент изгърмя. Просто... инсталацията е объркана! И аз се обърках и поставих експлозива на грешното място.
Усмихна се чаровно и някак невинно, сякаш си просеше милостта му и запазването на тази глупава история в тайна от всички и от Даниел... предпочиташе или сама да му каже или изобщо да не му казва!

-Май не си се наспинкал.- Зоя се изви от мястото си и доближи тяло до това на Майк, за да долепи бузката си до неговата.
Плът до плътта. По един толкова непокварен начин, не съдържащ никаква доза сексуалност, а просто чиста детска привързаност, присъща на малко момиченце, привързано изключително много към своят спасител настойник. А Майк със сигурност се грижеше достатъчно за нея, вече почти година, за да се чувства силно обичаща го като свой закрилник. Най- вероятно тази поза и близост представляваха истинско приключение за шофиращия Майк, но за Зоя беше чиста проба любов и желание за близост с топлото му тяло. Която щом намери, сякаш само минутки по- късно, тялото й се отпусна, а диханието, излизащо между устните й, галещо врата му горещо, се успокои съвсем, приемайки своята сънлива фаза. Светлите сини очи се затвориха и всичко това я отведе в страната на сънищата, докато Майк шофираше.
Едната й ръка се обви около кръста му и се пъхна под тениската, за да усети топлата му кожа, съвсем естествено действие за нейните ръчички, но малко преди да пристигнат тя се сепна от нещо и изправи леко сънливия си поглед.
-Майки, забравих да взема храна за Пис-Пис.

off:Моментално приемам