Стая номер 789

-НА ПОДА!- излая някой в началото на коридора и този някой не беше сам.
Със себе си водеше поне още петима. Бяха маскирани и екипирани доста скъпо и луксозно за елементарни терористи. Имаше нещо повече у тях. Имаше нещо повече в последния- седми, който преспокойно се появи през асансьора. Походката му- бавна, твърда и непреклонна. Ръката му, стискаща нещо по- голямо от пистолет, нещо много по- опасно. Съдържащо достатъчно патрони в себе си, за да разстреля всички гости на хотела, но само това ли беше неговия коз? Не, естествено. Беше по- подготвен, но нали му плащаха за това. Нямаше да се издъни точно сега. Смяташе да се справи брилянтно с това, което двама преди него не бяха успели.
Виктор Кревйър срещна погледа на жената, която единствена не бе залегнала. Познаваше я от някъде, но от къде? Имаше ли значение? Никакво. Миг преди да е посегнала към каквото и да е оръжие той стреля и уцели рамото й. Безмилостно. Синичкото му оченце ни мигна дори за миг и я простреля.
-НА ЗЕМЯТА ТИ СЕ КАЗА!- лек български акцент прозираше в думите му, но нищо повече.- Ти, донеси ми лаптопа си!- изкомандва той моментално уплашения Джеймс.

Виктор се сви от две от болката, която изпита в тялото си, когато ножа се заби, а да не говорим, че тази при изваждането беше още по- голяма. Браво на тази мадама. Само тя му трябваше. И тогава си спомни от къде я познава! Веднъж, максимум дваж пъти я бе засичал в кабинета на Белоскович, когато го наемаше. Явно тя беше другата му редовна играчка, която извършвала работата си хубаво. ХА! Не можеше да не й го признае, но в същото време- трябваше да се чувства превъзхождащ, нали? Зад гърба си той имаше още шестима наемници, които бяха готови да му спасят жалкия живот и да го оставят да съществува още дълго време по начина, по който съществуваше в момента.
Използва момент, в който говореше. Момент на разсейване, за да подкоси краката й със своя здрав и да настъпи леко гръдния й кош, притискайки я към пода за достатъчно време, че да влезе в апартамента и да се окаже с лице срещу нея, а в същото време да можеше да контролира и Джеймс. Куцукаше и определено усещаше болката в крака си, но можеше да я преживее. Едва ли щеше да остане достатъчно дълго, за да му изтече кръвта, а да не говорим, че Алисън беше в съвсем същото положение.
-МЪРДАЙ, ЧЕРВЕЙ ТАКЪВ!- заповяда му Виктор.- ДАЙ МИ ТОВА! Хайде, нали няма да го дадеш на човек на правителството!- малко поизгъла на свой ред.- Тя ще предаде цялата информация на ЦРУ и ще убият и теб и семейството ти. Дай ми го! Аз ще го унищожа, обещавам.
Вдъхваше голяма доза доверие. Сякаш му бе вродено да успокоява хората и да ги кара да се чувстват защитени, но онова колебание, макар и намаляло, все още седеше на лицето на уплашения плъх Джеймс. Виктор прибра протегната си ръка и го застреля право в главата, карайки тялото му да се свлича на пода, заедно с важния лаптоп. Кревйър се хвърли към своята цел съвсем безкомпромисно и с желанието на ловец, да я получи.

Виктор Кревйър, обаче, не беше толкова глупав. Голямата му ръка улови крака й и я събори върху себе си съвсем невъзмутимо. Преобърна я под тежкото си тяло и я притисна към пода с тежестта си, улавяйки ръцете й, а бедрата му се стиснаха около нейните така, че да не може да движи особено много краката си, което беше добре. Трябваше да е готов за евентуален, непредвиден и със сигурност подъл удар от нейна страна.
-Вика му се прикриване на същинското престъпление.- изръмжа срещу лицето й, докато силните му, настоятелни пръсти измъкваха флашката от дланта й. Трябваше да я вземе преди нея и да се поизфука пред Белоскович, че е надхитрил едно от най- добрите му притежания. - Някои работим по- прикрито от други, Алисън!- изръмжа и слави маската от лицето си. Но в следващия момент нещо привличе вниманието му. Нещо подразни периферното му зрение и Виктор се извърна към разкрития прозорец. Случи се толкова бързо, че едва разбраха какво бе станало.
Виктор улови Алисън през кръста и я дръпна към себе си, но малкия куршум просвистя толкова близко по ръката му, че го одраска и отнесе флашката, разбивайки я на малки не сглобяеми парчета. Бе притиснал Али възможно най- близо до себе си, сякаш точно така я предпази от въпросния куршум. Вероятно никак предназначен за него или нея, а именно за флашката.