Зоя Персивал

Име на героя: Зоя Персивал
Възраст: 22 години
Вид: Чистач на Даниел
Работа : Бивша малолетна проститутка, по настоящем чистач.
Мръсни тайни: страда от синдром на Стокхлом.


-Бенджамин, сине, остави я, моля те.- старата жена се опита да улови ръката му, която вече разкопчаваше колана на скъпия му панталон.
Винаги изглеждаше добре, абсолютно винаги приведен във вид, дори вечер, когато си лягаше, нямаше и една част от външния му вид, която да не бе приведена в добро състояние и привличащ достатъчно женско внимание, за да може да си позволи следващите действия. На лицето му винаги бе изписана една хладна емоция, а огъня се появяваше единствено, когато й посягаше. Това ставаше все по- често, сякаш съществуваха прекалено много комплекси в този мъж, изкарващ си всяка една емоция върху нея.
-Махни се, майко!- изкрещя и се обърна рязко към нея, достатъчно, че да я сплаши и да я накара да се изниже бързо от стаята.- Махни се, че ти също си виновна!
Зоя започна да лази назад в опита си да се спаси от току що измъкнатия от панталона му колан. Вече бе усещала тази кожа и от нея болеше. Няколко резки по гърба й, почти пресни може би от преди ден- два, подсказваха за скорошно подобно събитие, но сякаш по- извратено, непозволено и нещо, на което малко жени биха се подложили... включително и Зоя, но тя нямаше избор... Черните й, безбожно дълги коси бяха разпилени и покриваха лицето й, полепнали по него и мокри от сълзите, които бяха започнали да се стичат от светлите й очи. Сърцето й биеше бързо, а Зоя едва си поемаше въздух, но не смееше да издаде страха си.
Кожата се стовари върху бедрото й с такава сила и плясък, че би било болезнено дори само от слушането му, а хлиповете й огласиха цялото помещение и сякаш се опитаха да достигнат до нечии уши, чийто собственик няма да се страхува да й помогне. Треперещата й ръка се протегна към вратата на терасата и натисна дръжката, отваряйки я. Тялото й пъргаво се измъкна навън.
-Помощ!- изпищя, но гласът й излезе някак дрезгаво между устните.
-Влизай вътре, кучко!- изръмжа Бенджамин и улови дългата й коса, повличайки навътре безпомощната Зоя.


-Тя пак се е свързала с него!- изкрещя недоволно Ваня и се извъртя към нея с неразбиращо изражение. Наистина, какво толкова й харесваше? Той я намери полу мъртва, заради този мъж, а тя продължаваше да го търси. Да твърди, че го харесва. Че го обича, дори твърдеше, че не е виновен. Как беше възможно това явление?- Обясни ми, ЗОЯ! ОБЯСНИ МИ! ЗАЩО НЕ СЕ ОПИТАШ ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВА и СВОБОДНА?
Крясъците в лицето й я накараха да се дръпне назад. Сърцето й заби бързо и силно, не й харесваше, когато й крещяха. Защо Ваня го правеше? Нали обеща да е добър с нея? Не разбираше ли любовта й? Толкова дълбока и тайна. Толкова неразбираема за всички останали, че често Зоя се чувстваше като полезно изкопаемо. Не искаше обаче да й крещят. Тя изблъска Ваня от себе си и накара грубите му пръсти да пуснат китките й. Никога не бе била покорна, нямаше да бъде и за него... нито пред него.
-Разкарай се от мен!- изпищя тя и се изправи на краката си, изоставяйки телефона, от който бе избрала преди малко така познатия й Бенджаминов номер, на пода.- Като искаш да съм щастлива ме пусни сред хора! Ти правиш същото като Бенджи! Ти също не ме пускаш навън!

---------------------------------------------------------------------------