Клуб "24"

Днеска направо ме скапаха. Първо едва не ме хванах докато пренасях оръжията, а после едва не ме гръмнаха докато убия онзи! Абе кат си такъв задник и си толкова влиятелен да не очакваш да пратят някои новобранец да те убива, а? Предай си се доброволно направо! За кво трябва да мъчиш и охраната и мен и себе си. Боже...
Спрях с курвета пред лъскавият нов клуб и бавно излезнах от колата с бавно и плавна похотка. Разбира се бях минала покрай вкъщи да се преоблика де! Нямаше да изилзам цялата в кръв!
Влезнах в клуба и се огледах дали моят човек беше дошъл още и дали нямаше някои, които можеше да ме спипа!
Не, никой! Отидох до барманът и се усмихнах любезно.
- Един коктейл Блъди Мери - той ми кимна и след малко си пийвах питието.

Не знаех какво точно трябваше да правя с този тип. Казах ми че трябва да го разузная. Да разбера повече за него. Или един вид да му вляза под кожата и в един момент да го предам.
Жалко. Пича изглеждаше доста готин и секси при това! Но пък и аз не му отстъпвах все пак. Усмихнах се и отипх една глътка от котейла.
- Здравей - казах с тих глас, но така че да ме чуе.
По огледах го по-добре и си личеше от километри, че е голям женкар. А също и, че беше в редиците на закона... От долеч ги разпознавах такива. А и нали ми бяха казали едно две нещица за него преди да срещнем!

edit: проверявай поста си за грешки преди да го пуснеш; избягвай уличния език в описанията и обръщай повече внимание на граматиката си.
Виктор Кревйър

Аз какво правя тук? Еми дойдох за да ти влезна под кожата и после вероятно да те убия. Нещо против. Ако ми съдействаш може и да стане по-бързо.
Погледнах го и пак го огледах. Костюм Армани, а и беше дошъл с ферари! И все пак си личеше, че ченге. Или по-точно ФБР. Този път и яз го погледнах сериозно. Май щяхме да си играем на вълчи поглед, а?
- Чакам си компанията - казах и отпих от питието без да го поглеждам. -Някой си Джим Уест. Да не би да си ти ?
Казах и се усмихнах подигравателно.
- Очаквах нещо по-добро, но мисля, че и с това ще успея да се задоволя.
Ето тази черта в характера си не харесвах! Някой да ме изгледа леко на крива и аз веднага ще го захапя. За това сигурно нямам много приятели?

Оооо ето това вече ми хареса. Усетих как адреналинът ми се покчваше. Направо исках вече да му цапна един, но нали все пак бях дама ,нали? Боже, аз и дама.
Той май се правеше нещо на много важен, а ? Само щот ми знае името ехааа, голям прас и аз много имена ама не фукам. Станах от стола си и застанах доста близко до него. Бях почти не неговата височниа. Почти.
- Да не мислиш, че не съм дошла без да прочета домашното, а? - казах тихо. - Джим Уест. Роден в богато семейство, на тате адвкота и мама доктор. Получава всичко на готово мислейки се за велик. Със скъпата си къщичката, колекцията от коли и оръжия!
Почти изплюх всичко в лицето му! Ама нека не се мислеше че е велик! Наведох се към него и сложих ръце на бедрата му?
- Аз знам с какво си имам работа, а ти Джими? Знаеш ли нещо друго за мен освен името ми и, че искам да те убия, а?
Отблъснах се от него и тръгнах към задният вход със спокойна походка. Без да се обърна и да разбера, дали той е зад мен или не!

edit: Правя втора забележка. Проверявай си постовете преди да ги пуснеш и ИЗБЯГВАЙ УЛИЧНИЯ ЕЗИК! Героя ти може да го държи, но е особено неприятно, когато го държи разказвача.
Виктор Кревйър.

Подвигнах очаквателно една вежда докато той се разсъбличаше и ми говореше за родителите ми. Мислеше си, че ще ме разконцентрира и ще може да ме накара да се моля да ми каже.
- Ама сега ще се бием или стрптийз ще правим - казах подигравателно. -Съжалявам, но на мен и така си ми е добре.
Да в много късата рокличка и със 10 сантриметровто токче. Бях си супер! Но бях и изморена. Днес имах предостатъчно работа. Трябваше да свършвам бързо с това. Заповедите бяха. "Ако те разкрие, го убиваш на място!".
- Честно да ти кажа наистина ми искам да намеря онзи които ме накара да ги убия! - казах и почнаха да се розхождам покрай стената на една сграда, а той тръгна в противоположната посока. - Исках да благодаря на човека - казах и се усмихнах злобно. - Онези заслужаваха да умрат. Щом са ме изоставли - казах и повдигнах рамене. - Да не си го правели. Сами са си подписали смъртната присъда.
Това беше истината отчасти. Наистина мислях че си заслужаваха смъртна, но всъщност наистина исках да убия онзи, които ме нае.

Убил го вика, а? Ама той наистина се опитваше да ме ядоса. Искаше да ма провокира и да се издам и да ме убие съответно, но всеки знаеше, че когато си подвалестен на емоциите нищо няма да направиш като хората. Имах достатъчно време да го разбера.
Той си пазеше малкият приятел. Типично за мъжете. Поклатих глава и се усмихнах. Юмрукът ми бързо и болезнено попадна в областа на слънчевият му сплит. Той се преви и аз използвах момента да забия коляното в лицето му.
Той залитна назад и едва не падна, но се задържа беше корав. Усмихнах му се сладко когато от носа му почна да тече кръв.
- Ооо, да не те заболя. Не се притеснявай сигурно мама ще те оправи.

Изнасилвачи! Нищо ново под слънцето и преди съм се справяла с такива. А и не един път съм бягала от ченгета и затвори. Нямаше да успе да ме тикне зад решетките освен ако аз не му позволях. Надянах си най-самодволоната и надмена усмивка, която можех и казах.
- Хубаво, но да знаеш ти изпускаш. Не знам кой ме нае. Аз работя с посредници - казах и се отпуснах напълно и зачаках той да ме изправи и да ме закопчае. Щях да се измъкна от него преди да ме заведа в участъка.
Истината беше, че наистина работех често пъти с посредници. Мразех да се виждам лице в лице с работодатела. Беше нещо като традиция. Имах си няколко човека които приемаха поръчките вместо мен.

Той ме заключи за стълбата и така аз буквално си висях във въздуха. Не предвиден ход. Мамка му! Мразех като ставаше така. Той искаше сделка дълго мислех какво да отгворя.
Ръцете ми вече почнаха да се уморяват вече. За това побързах да отговоря.
- Първо въпросът беше дали въобще ще стигнеш до онова място със мен - казах и му намигнх и после станах сериозна. - Да те пусна звучи ужасяващо. Ще загуба репутацията си! - и това беше вярно. Веднага щяха да разберат, че съм излъгала. - Мога да кажа, че съм отложила срещата, но не и че съм те убила.
После помислих и върху димите му за изнасилването и се усмихнах перверзно.
- А и няма да е изнасилване, ако е по взаимно съгласие - смигнах му отнво и зачаках да разбера отговорът му. И дума не можеше да стане за това да излъжа. Не възможно.

Той ме откопча и аз полетях надолу, но той ме хвана и после освободи и краката ми, но остана притиснат във мен. Дори можех да помириша скъпият му одеколон. Усмихнах му се.
- Ще кажа, че съм отминила срещата, защото съм била много изморена -казах и го погледнах в очите. - Ако работодателят реши, ще трябва да си уговорим друга среща.
Свих рамене и се наведох уж да го целуна, но устните ми не дкоснаха неговите.
- А за изнасилването още и сега нямам против - казах със нотка на страст в гласа и по лицето ми заигра палава усмивка. - Дори можеш да извадиш пак белезниците.
Засмях се тихо.

Ръцете ми се увиха около вратът му и го притиснах още към мен. Усещах езикът му как си играеше с моят. И ръцете му които най-нахално опипваха дупето ми, за негово щастие бях с прашки. Леко разкрачих крака, защото вече бях влажна и разгорещена, само от мисълта за секса. А и бях чула, че чернокжите са доста надарени.
- Днеска... ще съм... добре момиче - успях да кажа през целувките. - И ще ти дам... онтово да ме заключиш.
Засмях се на глас и след малко усетх студена стена да подпира гърбът ми.
Продължих да го целувам на долу по вратът и прошепнах в ухото му.
- Да знаеш не на всеки позволявам да ме връзва два пъти и то в една и също нощ.

Подпрях се на стената и притворих очи отпускайки се съвсем в рецете му. Господи знаеше си работата момчето. И я вършеше добре. Ръцете ми притискаха главата му между краката ми и колкото повече, стоеше той там и езикът му ме опознаваше. Все повече стенех
- Джиииммм... - изстенах и прехапа долната си устна, защото стенанията почнаха да стават по-силни и можеше да привличем внимание. - Аааааа... - Още едно стенание се откъсна от устните ми.
Хванах го за ризата и го издърпах нагоре към мен. Впих устни в неговите, а ръцете ми се спуснаха надолу, по мускулистите му гърди и корем. Опипах най- безсрамно издутина между краката му. Докато разкопчавах колана и панталонът му.
- Сега ще проверим дали митът за негрите е верен или не - усмихнах се перверзно и се спуснах надолу, докато не застанах на колене пред него. Езикът ми тръгна от основата на достойнстовото му и на горе докато не стигнах главичката му. Бавно я засмуках и после го поех целият във устата си. Трябваше да го направя докато още можех, защото митът се оказа верен.
Почнах да опознавам достойнството му с език. И го поемах в устини, на моменти дори го хапех леко, а и ръцете ми бяха в играта.

Той беше по-груб от колкото очакваш, но аз си падах от време на време по грубостите. Когато той извади пенисът си от устните ми, а аз си поех дълбоко дъх.
Джим бързо ме изправи и навлезе рязко в мен. Аз едва ли не не извиках от удоволствие и блока. Той ме похвали така казано и поисках пак да ме усети там долу. Устните ми погалиха неговите и прошепнах.
- Може би по-късно - казах и увих краката си около кръстът му и това го накара да навлезе още малко навътре, но още не беше целият. - Хайде, вкарай го още... Обичам болката когато е примесена с такъв вид удоволствие.
Дръпнах го към себе си и го дарих с една страсна целувка, а той от своя страна влезна на пълно навътре и си спечели още едно силно стенание от моя страна.